Едно есе за научните открития

Ще си позволя да публикувам едно есе, което писах миналата година. То се изискваше, когато кандидатствах за „1000 стипендии“ и темата бе една от около двайсетте, по които можехме да пишем:


Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял

    Еврика! Всеки учен, неведнъж в живота си е възкликвал по този начин. Причината е проста - учените се занимават с проблеми. Понякога решението е пред тях, но те просто не го виждат, а понякога е прилежно скрито зад купчина ненужни неща. Във всеки случай, обаче, намирането на решение на даден проблем е несравнимо удоволстие. В много случаи учените не знаят какво търсят. Науката е един огромен пъзел. И то пъзел с много малки парченца. Хората от хилядолетия се занимават с наука и все още една огромна част от природните закони не са разкрити. На човечеството му предстоят велики открития, които ще звучат налудничаво, нереално, дори приказно.
    Науката не е лесна работа. Занимавайки се с нея, понякога не знаеш какво очакваш. Търсиш едно, а пък откриваш друго - това е обичайно за учените. По този начин са били открити пеницилина, микровълновата фурна, реликтовото излъчване.
    Докато Александър Флеминг изследвал бактерии, се оказало че върху една от пробите се е образувал мухъл. Всеки нормален човек би се погнусил и би изхвърлил мухъла. Обаче откривателите не са нормални хора. Те понякога вършат странни за обикновените хора неща. Флеминг започнал да изследва този мухъл и открил антибактериалното му действие.
   Работейки над свой радар, инженерът Пърси Спенсър завелязъл, че шоколадът в джоба му започнал да се топи. Той се сетил, че микровълните могат да бъдат използвани за затоплянето на храни и това дало начало на микровълновите фурни.
   Откритието на реликтовото излъчване също е много интересно. Въпросното лъчение е било предсказано теоретично и хората са се опитвали да го открият и експериментално. През 1965 година Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън конструирали радиоапарат, чиято цел била комуникация със сателити. Очаквали този апарат да е изключително точен, но на практика се оказало, че апаратът отчитал непредвиден сигнал. Оказало се, че те открили реликтовото лъчение.
   Логично е след тези примери да се запитаме: Не е ли по-скоро случайността основният виновник за тези открития? Уви, много малко са примерите в науката, при които теорията предхожда експеримента. Много по-често от един експеримент или наблюдение, получаваме неочаквани резултати. Да, наистина в голям брой от случаите, късметът изиграва голяма роля. Но дори и така е нужно да има някой, който да види необичайното и да го изследва - точно заради интересът към неочакваните резултати са направени гореспоменатите открития.
   Науката е като игра на лего. Хората изграждат научни дисциплини, теории и хипотези, търсейки различни „частички“, предлагани им от природата. Като малък, много обичах да играя с лего. Имах цяла кофа, пълна с части. Конструирайки своята играчка, човек вижда нуждата от някоя част. Много често се случва търсейки тази част сред останалите, да намериш друга, по-ценна, която би ти послужила за друга играчка или пък виждаш друг начин да направиш тази. Същото е и с науката - много често се случва човек да види нещо абсолютно ново „на късмет“. Но виждайки това, което друг не би видял - правиш откритие.
    Физиката е наука на моделите. Тя се стреми да обобщава случващото се в природата. Интересно е развитието на механиката: Аристотел е смятал, че за да се движи едно тяло е нужно да му действа сила. Това твърдение звучи логично - каруцата се движи само докато конят я дърпа. По-късно, обаче, Нютон обобщил, че има две естествени състояния на телата - покой и праволинейно, равномерно движение. За да бъде изведено дадено тяло от някое от тези състояния, трябва да му бъде приложена сила. Това означава. че за да се движи едно тяло, не е нужно върху него да действа сила. Може би твърденията на Нютон са звучели странно тогавашните хора, както звучи и следващото „надграждане“ на механиката - теорията на относителността на Айнщайн. За всяка една от тези стъпки е била нужна и изключителна смелост смелост, и проницателен ум. Всеки ден хората имат съприкосновение с механиката и всякакво ново твърдение относно тази материя често е посрещано негативно. Наистина е трудно човек да се абстрахира от общоприетото мнение и да погледне нещата под друг ъгъл. Затова и откривателите са толкова велики - защото са посмяли да се усъмнят очевидното и да погледнат отвъд него.

УчИМИ+Олимиада по астрономия - резултати

Върнах се от двете мероприятия и се чувствам длъжен да докладвам накратко какво се случи:

Албена

От 6 до 9 април в Албена се състоя Ученическата секция към пролетната конференция на математиците. Е, личеше си, че не сме посетили морския курорт през активния сезон - почти нищо не работеше, навсякъде бе пусто и тихо. Само ние, участниците в конференцията, и едни германски пенсионери нарушавахме идилията. Бяхме заедно с Хаджийски - мой съученик и съавтор на проекта „Астрономия“, с който участвахме, майка ми като наш научен ръководител и групата от НПМГ, която включваше математици и информатици. Надпреварващите се проекти при информатиката и ИТ бяха разпределени в две сесии - докладване и постер-сесия. Така и не разбрахме по какви критерии са разпределили проектите в тези сесии, тъй като във всяка от тях имаше по-силни и по-слаби проекти. Ние бяхме при „докладчиците“ и през втория ден от конференцията (и същевременно с това, първият състезателен ден) си представихме проекта на голям екран, пред цялата публика в залата.

Презентацията ни мина добре, а това, което ми направи впечатление бяха хората, които идваха през почивката да ни поздравят за хубавия проект. Бяхме едновременно учудени и радостни от факта, тъй като не смятаме, че сме направили нещо кой знае колко велико и ето защо такива коментари ни радват. След като минаха всички докладчици се проведе и първата постер сесия, която бе последвана от още една постер сесия на следващия ден. Една личност ни остави особено впечатление - Светлин Наков. Не са много хората, които имат такова високо мнение за себе си и това да струи от тях по такъв начин. Разбрахме, че той е печелил едва ли не стотици олимпиади и състезания, обяснено ни бе колко велика е фирмата Terelik, в която работи, как едва ли не тя е сред най-успешните фирми в световен мащаб, как правели безплатни курсове за желаещи да работят при тях и видиш ли - нямало достатъчно кадърни кандидати... След презентацията му, половината народ се скупчи около него в дъното на залата и обсъждаха някакви работи, което провали следващата презентация - доста некрасиво, бих казал.

Но както и да е - разни хора, разни идеали.. В негова чест, специално отидохме до плажа, за да направим фотосесия, рекламираща продукти на майкрософт.

На тази конференция няма първа, втора или трета награда - дават се грамоти за много добро и отлично представяне. Аз и Хаджийски получихме грамоти за отлично представяне, което ни осигури отлични оценки при кандидатсване в пловдивския, русенския и габровския университет.

Следващата сутрин, вместо да пътувам към София с останалите НПМГ-ейци, хванах автобуса за...
Силистра
Пътуването до Силистра се оказа приятно, с изключението, че пристигнах на варненската автогара в 10:10, а до Силистра имаше автобус в 10:00. Преглътнах този факт и се помотахме с майка ми из района на автогарата до 12:30. Всъщност, мотането даде своят резултат - в някакво магазинче засякох кока-кола чери, вафла „MOTO“ с череша и 7 days max с ванилия - три продукта, които не бях опитвал. Общо взето, никое от тези неща не беше кой знае какво, но поне опитах прословутата кока-кола череша :). В автобуса към Силистра се заговорих с момичето до мен (по-скоро, то се заговори с мен), разцъквах и supertux, така че пътуването мина неусетно. След това се настаних в хотела. Първоначално щях да съм с Чавдар и Любо от 10 клас, но Гената (Васко от 11 клас) предложи да се разменим с него и в крайна сметка бях с Дани и Сашо от 11 клас. Така и сформирахме най-технологичната стая в стаята с нашите 3 лаптопа. Интересното в този хотел беше, че стаите бяха с три легла, като едно от тях беше над другите и се стигаше до него със стълбичка. Иначе, стаята, макар и тясна, беше много хубава. Имахме си LCD телевизор, хубава баня, климатик и Интернет. Какво повече му трябва на човек :). След като похапнахме във „веселото кебапче“ се запътихме към откриването на олимпиадата. Доста се зарадвах да видя разни познати - кой от олимпиада по физика, кой от олимпиадата по астрономия.. След приключването на церемонията по откриването, всички освен 9 и 10 клас бяхме свободни - те трябваше да идат на наблюдателен кръг, който за втора година се провежда експериментално.

Следващата сутрин станахме рано, за да закусим и участваме в теоретичния кръг. Тук е мястото и да отбележа, че организацията беше добра - за всяко мероприятие бе осигурен транспорт с автобусчета, с изключение на награждаването, всички останали мероприятия вървяха по план. Но да се върнем към задачките. Не бяха лесни, но не бяха и трудни. Аз лично не съм много доволен от представянето си в теоретичния кръг, но не съм и твърде разочарован. Както винаги, в задачите беше включен и приказният елемент, който прави олимпиадата по астрономия толкова уникална и различна от останалите олимпиади. Една от задачите беше свързана с проблемите, коисо са срещали астрономите, когато са се опиитали да се убедят, че Слънчевата система е хелиоцентрична, а не геоцентрична. Втората задача беше малко скучна - чисто изчислителна, а последната разглеждаше орбитата на космическа станция, която каца на Луната. Съвсем скоро ще можете да се запознаете с подробните условия на задачите в сайта на олимпиадата. След теоретичния кръг обядвахме и отидохме на разходка с корабче по река Дунав.

Последва посещение на археологическия музей, в който най-голямата атракция за нас бе слънчевия часовник (разбира се), а след него - крепостта в Силистра.

След толкоз емоции през деня, вечерта така и не ни се спеше.. Разцъкахме „картоф“ (да, аз бях идиотът, който си носеше волейболна топка) и когато вече стана прекалено тъмно, за да виждаш топката, се събрахме по стаите. В нашата се играеше на „Черни и червени“ или иначе казано - малка мафия. Когато и това ни омръзна, започнахме да си лафим и изпоналягахме. На следващия ден отново трябваше да сме ранобудни, за да уважим и практическия кръг. Сметнах, че е по-добре да се наспя, от колкото да се нахраня и скипнах закуската. На практическия кръг се падна готина задача - бяха дадени спектрите на излъчване на една спектрално двойна звезда, като спектрите бяха представени във вид на графика интете в зависимост от дължина на вълната. Данните бяха малко и неточни, но се получи читава графика, чрез която успях и да отговоря на въпросите.  Много от отборите си отидоха след практическия кръг - транспортът до Силистра не е от най-удобните. Само ние и групата на Димитровград и Хасково си позволихме да останем още една вечер, за да можем да присъстваме на награждаването и да пътуваме по-спокойно. А самото награждаване се забави с около час, защото е имало хора с равен брой точки при 7 и 8 клас, което е наложило и арбитраж. Заради това закъснение и варненската група изпусна награждаването, но уви.. За жалост, от 10те участника на НПМГ, само Чавдар успя да се добере до медал - бронзов.

 Аз, пък бях на крачка от 3тото място и бях награден с приза „лауреат на олимпиадата по астрономия“ адски приятно впечатление ми направиха овациите и бурните аплодисменти от залата - накараха ме да се почувствам доста щастлив, въпреки съжалението, че не успях и аз да взема медал. Последната вечер в Силистра отново се превърна във лаф и игри, Никола ни изнесе презентация за олимпиадата в Китай, а аз заспа, защото трябваше да се става рано сутрин на следващия ден. Пътувахме споконо и пристихнахме по обед в София, като си поспах хубаво, че да наваксам недоспиването, натрупано от двете състезания. Ето защо и толкова закъснявам с тази публикация, между другото. Време е да лягам, че пак пиша яко глупости. Не завиждам на никого, който е решил да чете това :D :D :D

П.П. Очаквайте още снимки ;)

IYPT

Може би някои се чудят дали си бях зарязал блога?

Не. Подготвях се за Националният турнир на младите физици, а след това и участвах в него. Но всъщност, какъв е този турнир?

Състезанието е отборно и е върху предварително обявени задачи. Това състезание се явява и като подборен кръг за същото състезение, но в международен мащаб - IYPT (International young physicists' tournament). Задачите на международния турнир са същите. Отборите се подготвят предварително върху проблемите теоретично и експериментално. По време на състезанието, всеки отбор заема различни роли във физичните битки - докладчик, опонент и рецензент. По време на една физична битка, всеки от отборите минава по веднъж през всяка от трите роли: Докладчик, опонент и рецензент. Как протича едно представяне нз задача?

1. Опонентът предизвиква докладчика по проблем, който избере. Докладчикът може да приеме или да откаже, като има правото на два ненаказани отказа за целия турнир. При отказ, опонентът предизвиква на друга задача. Когато докладчикът приеме, има 5 минути да се подготви и един човек от отбора изнася 12 минутна презентация на проблема.
2. След тази презентация, един човек от опонентите задава уточняващи въпроси, а след това следва и дискусия.
3. Накрая, представите на отбора на рецензентите оценява преимуществата и недостатъците на докладчика и рецензента, като оценява и качеството на протеклата дискусия.
4. По време на представянето, само по един човек от отбор участва активно. Останалите могат да му помагат в моментите, в които той не говори или да му подават бележки, докато се води дискусията.
5. След всичко това, идва ред на журито. То задава въпроси основно на докладчика, но може да задава и въпроси на опонента и рецензента. След дискусията, журито оценява всеки от участниците с оценки от 1 до 10. Както споменах по-горе, във всяка „физична битка“, всеки отбор минава по веднъж през всяка роля. Оценките от отделните роли се умножават по съответния им коефициент и се събират. В Шумен, през първия ден битките бяха в две зали, като във всяка от тях се проведоха две физични битки.

През първата битка бяхме заедно с отборите на Казанлък и Русе, а във втората - с Казанлък и Троян. Двата пъти, в които бяхме докладчици, опонент ни беше Казанлък - мисля, че всеки който е запознат със състезанията по физика знае колко добра е казанлъшката школа, така че те не бяха лесен опонент :). През първата битка ни предизвикаха на задачата „Електромагнитно оръдие“. През втората, отказахме задачите „пластмасова мрежа“ и „лепкава вода“, с което изчерпахме правото си на ненаказани откази на задачи. Надявахме се да „уцелят“ някоя от двете ни силни решения - „Магнитна пружина“ и „Течен светлинен водач“. За наше съжаление ни предизвикаха на „Ярка картина“, която ни беше от средно добрите. Приехме и аз докладвах. С изключение на една малка грешка в презентацията, журито хареса решението на задачата и получихме добри оценки. В крайна сметка, след първия състезателен ден, се класирахме на трето място и влязохме във финала. Преди нас бяха Казанлък и Шумен. Финалът представляваше отново физична битка, с разликата, че предишния ден при обявяване на резултатите, всеки от отборите беше обявил коя задача ще докладва. На финала, аз бях рецензент на Шумен и докладчик на задачата „Течен светлинен водач“. Момчил от нашия отбор бе опонент на Казанлък, които представяха задачата „Лед“. Финалът беше много оспорван и доста зрелищен - например, при мойто представяне (което беше последно в битката), дискусията с журито се проточи докъм 45 минути. Питаха ме какво ли не, като смятам, че отговаях адекватно, което си пролича и от оценките - имахме 2 или 3 деветки - това беше може би, най-високо оцененото решение по време на турнира. До последно не се знаеше кои са победителите. В крайна сметка, успяхме да победим Шуменския отбор с 1,5 точки преднина, а Казанлък бяха също много плътно зад нас. Ако трябва да бъдем честни, моето мнение е, че колегите от Казанлък заслужаваха да са на второ място (дори и нямаше да бъде чудно, ако бяха класирани първи). Уви, когато класирането зависи от жури, се случват и такива неща, пък и в такъв тип турнири играят много фактори в определяне на оценката.

В крайна сметка, националният отбор се състои от:

• Мен
• Момчил Найденов (от първа английска гимназия)
• Аслихан Шенол (от Шумен)
• Йоана Йорданова (от Шумен)
• Елена Чачкарова (от Казанлък)

Стискайте ни палци във Виена :)

// задачите, върху които се проведе турнира

//Съжалявам, че пиша толкова късно (върнахме се в Неделя), но липсата на сън тези дни ми се отрази по не особено добър начин и чак сега насмогнах да драсна няколко реда относно състезанието :)

Първи впечатления от Ununtu 10.04 beta1 - netbook remix

И така, след като драснах задължителната hello статия, нека напиша и нещо смислено.

Както знаете, имам си едно бижу - моето eee pc 701. Много си го обичам и както се случва със всяка моя вещ - какво ли не е преживяло. Е, сега преживява първата бета на поредния рилийз на убунту - 10.04 lucid lynx. Досега бях с предишната версия на същата операционна система - 9.10, но се оказа, че съ си препълнил иначе малкото хард дискче с ненужни пакети и сметнах, че би било по-добре направо да скокна към Риса.

Всъщност, какво значат тези 9.10, 10.04 и така нататък?
Много е просто - първото число представлява годината, а второто-месеца на „излизане“ на операционната система. На всеки 6 месеца излиза нова версия - април и октомври. Така, 10.04 означава, че тази операционна система ще се публикува през април 2010, а 9.10 означава, че е била публикувана през октомври 2009. Cool, huh? Освен номерче, всяка версия на ubuntu си има и кодово название - lucid lynx, karmic koala, hardy heron и така нататък. На всеки две години, през април излиза т.нар. LTS (long-term support) версия, която се поддържа с ъпдейти в продължение на 5 години. Също така, LTS версиите са по-стабилни, изобщо - те се стремят да привлекат хора, които искат да си сложат операционната версия и да забравят, че трябва да я преинсталират.
Убунту съществува под няколко форми - ubuntu desktop, server, netbook remix, kubuntu, kubuntu netbook remix, xubuntu и така нататък. Няма да задълбавам в подробности. Аз ползвам ubuntu netbook remix. Приятен е за ползване, вместо desktop има едно меню, от което стартирам програми и някои папки, а горе имам един панел, който е аналог на taskbar-а в Windows. Тази версия на ubuntu е направена специално за нетбуци.

И след гореизписаните глупости, по същетво:
Първи впечатления:

1. Преди всичко останало: лилаво (да, аз също се изцъклих..) - За първи път ubuntu променят стила си и жълто-кафявата гама. Колкото и стряскащо да звучи на пръв поглед, се оказа, че лилавото е доста сполучиво. Хареса ми като цяло (с изключението, че по време на буутване, този тъмнолилав фон ме кара да се чувствам така, сякаш монитора ми не е наред с цветовете)
2. Време за буутване: Доста е намалено - с моята маломощна машинка успявам да имам зареден netbook-launcher за 41-42 секунди (преди чаках 1:10-1:15). След още 4-5 секунди имам и интернет. Браузерът ми google chrome се отваря почти мигновено. Тези времена ме устройват отвсякъде
3. Някои бъгове от 9.10 са си останали:
1. Хард диска твърди, че е съсипан (а не е)
2. Батерията твърди, че е съсипана (а не е) - по принцип, батериите трябва да казват какъв им е капацитета и какъв им е бил капациета, когато са били нови. Така можем да разберем колко амортизирана е батерията. Обаче, мойто eee директно казва на колко % е батерията от капацитета си. Т.е. казва 100, вместо да каже 5400 (колкото е и капацитета на батерията). Убунту дели 100 на 5400 и получава 1,9% (говоря наизуст) и твърди, че батерията е съсипана
   Тези два бъга са по-скоро досадни и могат да се разкарат, като просто кажа на убунту да си трае. Но поне втория бъг е доста лесен за оправне и ме дразни, че още го има..
4. Някои бъгове са премахнати:
1. Вече лаптопа ми заспива и се събужда без проблеми! Направо съм на седмото небе!
5. Интерфейс
1. Добавили са две нови теми, които изглеждат много хубаво
2. Сложили са бутоните close/minimize/maximize отляво - още не мога да свикна
3. Горният панел не може да се редактира засега - казват, че това било, за да може да се ползва и обикновена gnome сесия. Това малко ме дразни - бих искал да си преподредя панела и да добавя/премахна някои неща
4. Включили са някаквa netbook 2D сесия - още по-украсено меню, два редактируеми(!) панела. Допада ми, но засега си буутвам в обикновената нетбук сесия.

Засега за това се сещам. До края на април има още доста време, така че очаквам да се получи страхотна ОС дотогава :)

Ето и няколко снимчици (щракнете за цял екран): 

И ти ли бе, Калояне

И аз, и аз. В съвременният свят е модерно да имаш блог. Пробвах да блогвам в сайта на класа - някак не върви. Пробвах да блогвам във фейсбук - не ме кефи. Най-сетне успях да си възобновя контрола над домейна kvgkvg.blogspot.com (бях си забра'ил паролата) и реших да дерзая. Стискайте палци да ме мързи да пиша, защото пиша глупости!