12 април

Днес е празникът на авиацията и космонавтиката. Но за мен това е малко по-специален празник. Още от малък много се захласвах по космоса. Дори в момента се сещам, че имах една поредица от дузина енциклопедии. Най-захабените от употреба книжки в библиотеката бяха „Космос“ и „Колела и крила“. Интересът към необятният космос може би никога не е изчезвал. Като малък исках да стана космонавт, в гимназията ходех на кръжок по астрономия и дори участвах в две международни олимпиади. Явно по някакъв начин сме обвързани с космоса.
Мисля, че на никого досега не съм споменавал един факт, който астролозите (НЕ астрономите) биха използвали като аргумент към гореописаното. Рождения ми ден трябваше да бъде на тази дата преди 20 години, но явно никак не съм бързал да се появя на бял свят :D :D
Искам да ви поздравя с една великолепна песен, може би най-подходящата за този празник:

Честит празник на авиацията и космонавтиката!

Ден на отворените врати във ФзФ

Физическият факултет към СУ „св. Климент Охридски“ Ви кани на ежегодното мероприятие „ден на отворените врати“
Ще има демонстрации, лекции и презентации.
Бих се радвал, ако се видим там :)


Дата: 16 април 2011г. (събота), Откриване: 10:00.
Местоположение: Физически факултет.


програма
постер
facebook страница
web страница

Пуф - Паф: Парен локомотив!

Преди около две седмици научих, че по линията София - Банкя са пуснали атракционен парен локомотив. Веднага ми стана ясно, че тази оферта не е за изпускане и бързо-бързо почнах да подпитвам разните познати кой би се навил. И понеже повечето хора си ме знаят колко съм хахав, почти никой не се нави xD. В крайна сметка, днес бе заветният ден и аз, в компанията на три млади дами се запътихме към Централна гара, за да се върнем няколко десетилетия назад в транспортно отношение.
Какво ми направи впечатление - този локомотив потегляше по-меко от електрическите! Или в най-най-лошия случай, еднакво меко с електрическите. Това изключително много ме впечатли. Явно или парният локомотив е добре поддържан, или електрическите - зле. Каквато и да е причината, бях приятно изненадан от локомотива. Влакът се състоеше от около 6 вагона (не съм ги броил), стандартните за БДЖ - с типичния аромат на спарен въздух, в някои участъци - с примес на амоняк. Иначе влакът бе пълен - имаше и правостоящи, но не беше претъпкан. Пътуването и в двете посоки ни се стори много кратко - покрай приказките и зяпането навън, времето отлетя. При едночасовия си престой, позяпахме, послушахме и се поснимахме пред величествената машина, посетихме една порутена постройка и отидохме на една полянка да играем белот. Та така, много ми допадна това преживяване и изказвам искрени благодарности на Ели, Фани и Сашка, че бяха чудесна компания!

Снимки:

1 Април

Преди всичко, честит рожден ден на брат ми! Да, това не е шега: 1) имам брат и 2) днес има рожден ден. Може би, наред с 29 февруари, това е най-култовият ден в годината, в който можеш да се родиш.

Но това не е тема на тази публикация. Целта е да споделя майтапите, които ми допаднаха днес.

• Google винаги са впечатлявали с хитроумни идеи. Ето и тазгодишния майтап, който най-много ме зарадва, а ето и останалите майтапи от тази година
• Блогът OMG! Ubuntu! с „обновения“ си дизайн 

Списъкът може да бъде попълнен с още неща

ОК, не ме бива в това :D

Добре, убедих себе си, както и многобройните ми почитатели (xD), че ни мъ бива като блогър. Дори като погледнах откога не съм писал, направо ме досрамя! Ето защо, не се наемам с обещания, че ще поддържам редовно блога.
Иначе, през изминалото време се случиха куп неща. Участвах си на редовните олимпиади, не толкова успешно, колкото ми се искаше, но пък достатъчно успешно, че да мога да си избера коя да е специалност във физически факултет или ФМИ, без да ходя на изпит. Вероятно ако четете изобщо това, сте наясно, че избрах специалност „Физика“ във ФзФ, като се колебаех между нея и „Компютърни науки“. В чужбина изобщо не съм кандидатствал.
Проведе се и международното състезание IYPT. За съжаление, не мога да се похваля с прилично класиране на отбора ни. За сметка на това видяхме Виена, запознах се с куп интересни хора, качих се на някои от атракционите в Пратера и си изпуснахме самолета за връщане. Да, точно така - вместо с fly Niki, пътувахме с AIR KONA.
Завърших училище, взех си матурите, ходих на бала с икарус, дипломирах се и изживях нещо незабравимо - 5 дни на две гуми в Родопите. Наистина неописуемо преживяване, а да не споменавам чувството да ядеш агнешко чеверме насред поляната, покрай хладна река. И през това време на живо да ти свирят талантливи гайдари.
След лятната почивка, започнах академичната година. Първия семестър ми провървя и успях да завърша с отличен успех, тайно се надявам и занапред да е така. Може би, най-интересен от всичко ми се стори практикумът - досега не сме се занимавали така активно с експерименти в училище, а и покрай писането на протоколи, реших най-сетне да се запознаем с LaTeX и inkscape. Дори сега през втория семестър си водя записките именно на LaTeX (със съмнителна ефективност). Също така, аз, Зяпков и Хаджийски (с които сме заедно в една група) започнахме да помагаме в една лаборатория към катедрата по Физика на твърдото тяло и микроелектроника. Много е интересно и ще се радвам, ако успеем да бъдем полезни в бъдеще.

И тъй, накратко документирах какво ми се е случило в близката година (разбира се, пропуснал съм много неща) и отново, без претенции за по-нататъшно редовно поддържане на блога, смятам да приключа с тази публикация. Иначе, можете да ме следите в buzz или facebook, или да ми гледате потребителския профил в Гугъл.

Едно есе за научните открития

Ще си позволя да публикувам едно есе, което писах миналата година. То се изискваше, когато кандидатствах за „1000 стипендии“ и темата бе една от около двайсетте, по които можехме да пишем:


Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял

    Еврика! Всеки учен, неведнъж в живота си е възкликвал по този начин. Причината е проста - учените се занимават с проблеми. Понякога решението е пред тях, но те просто не го виждат, а понякога е прилежно скрито зад купчина ненужни неща. Във всеки случай, обаче, намирането на решение на даден проблем е несравнимо удоволстие. В много случаи учените не знаят какво търсят. Науката е един огромен пъзел. И то пъзел с много малки парченца. Хората от хилядолетия се занимават с наука и все още една огромна част от природните закони не са разкрити. На човечеството му предстоят велики открития, които ще звучат налудничаво, нереално, дори приказно.
    Науката не е лесна работа. Занимавайки се с нея, понякога не знаеш какво очакваш. Търсиш едно, а пък откриваш друго - това е обичайно за учените. По този начин са били открити пеницилина, микровълновата фурна, реликтовото излъчване.
    Докато Александър Флеминг изследвал бактерии, се оказало че върху една от пробите се е образувал мухъл. Всеки нормален човек би се погнусил и би изхвърлил мухъла. Обаче откривателите не са нормални хора. Те понякога вършат странни за обикновените хора неща. Флеминг започнал да изследва този мухъл и открил антибактериалното му действие.
   Работейки над свой радар, инженерът Пърси Спенсър завелязъл, че шоколадът в джоба му започнал да се топи. Той се сетил, че микровълните могат да бъдат използвани за затоплянето на храни и това дало начало на микровълновите фурни.
   Откритието на реликтовото излъчване също е много интересно. Въпросното лъчение е било предсказано теоретично и хората са се опитвали да го открият и експериментално. През 1965 година Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън конструирали радиоапарат, чиято цел била комуникация със сателити. Очаквали този апарат да е изключително точен, но на практика се оказало, че апаратът отчитал непредвиден сигнал. Оказало се, че те открили реликтовото лъчение.
   Логично е след тези примери да се запитаме: Не е ли по-скоро случайността основният виновник за тези открития? Уви, много малко са примерите в науката, при които теорията предхожда експеримента. Много по-често от един експеримент или наблюдение, получаваме неочаквани резултати. Да, наистина в голям брой от случаите, късметът изиграва голяма роля. Но дори и така е нужно да има някой, който да види необичайното и да го изследва - точно заради интересът към неочакваните резултати са направени гореспоменатите открития.
   Науката е като игра на лего. Хората изграждат научни дисциплини, теории и хипотези, търсейки различни „частички“, предлагани им от природата. Като малък, много обичах да играя с лего. Имах цяла кофа, пълна с части. Конструирайки своята играчка, човек вижда нуждата от някоя част. Много често се случва търсейки тази част сред останалите, да намериш друга, по-ценна, която би ти послужила за друга играчка или пък виждаш друг начин да направиш тази. Същото е и с науката - много често се случва човек да види нещо абсолютно ново „на късмет“. Но виждайки това, което друг не би видял - правиш откритие.
    Физиката е наука на моделите. Тя се стреми да обобщава случващото се в природата. Интересно е развитието на механиката: Аристотел е смятал, че за да се движи едно тяло е нужно да му действа сила. Това твърдение звучи логично - каруцата се движи само докато конят я дърпа. По-късно, обаче, Нютон обобщил, че има две естествени състояния на телата - покой и праволинейно, равномерно движение. За да бъде изведено дадено тяло от някое от тези състояния, трябва да му бъде приложена сила. Това означава. че за да се движи едно тяло, не е нужно върху него да действа сила. Може би твърденията на Нютон са звучели странно тогавашните хора, както звучи и следващото „надграждане“ на механиката - теорията на относителността на Айнщайн. За всяка една от тези стъпки е била нужна и изключителна смелост смелост, и проницателен ум. Всеки ден хората имат съприкосновение с механиката и всякакво ново твърдение относно тази материя често е посрещано негативно. Наистина е трудно човек да се абстрахира от общоприетото мнение и да погледне нещата под друг ъгъл. Затова и откривателите са толкова велики - защото са посмяли да се усъмнят очевидното и да погледнат отвъд него.

УчИМИ+Олимиада по астрономия - резултати

Върнах се от двете мероприятия и се чувствам длъжен да докладвам накратко какво се случи:

Албена

От 6 до 9 април в Албена се състоя Ученическата секция към пролетната конференция на математиците. Е, личеше си, че не сме посетили морския курорт през активния сезон - почти нищо не работеше, навсякъде бе пусто и тихо. Само ние, участниците в конференцията, и едни германски пенсионери нарушавахме идилията. Бяхме заедно с Хаджийски - мой съученик и съавтор на проекта „Астрономия“, с който участвахме, майка ми като наш научен ръководител и групата от НПМГ, която включваше математици и информатици. Надпреварващите се проекти при информатиката и ИТ бяха разпределени в две сесии - докладване и постер-сесия. Така и не разбрахме по какви критерии са разпределили проектите в тези сесии, тъй като във всяка от тях имаше по-силни и по-слаби проекти. Ние бяхме при „докладчиците“ и през втория ден от конференцията (и същевременно с това, първият състезателен ден) си представихме проекта на голям екран, пред цялата публика в залата.

Презентацията ни мина добре, а това, което ми направи впечатление бяха хората, които идваха през почивката да ни поздравят за хубавия проект. Бяхме едновременно учудени и радостни от факта, тъй като не смятаме, че сме направили нещо кой знае колко велико и ето защо такива коментари ни радват. След като минаха всички докладчици се проведе и първата постер сесия, която бе последвана от още една постер сесия на следващия ден. Една личност ни остави особено впечатление - Светлин Наков. Не са много хората, които имат такова високо мнение за себе си и това да струи от тях по такъв начин. Разбрахме, че той е печелил едва ли не стотици олимпиади и състезания, обяснено ни бе колко велика е фирмата Terelik, в която работи, как едва ли не тя е сред най-успешните фирми в световен мащаб, как правели безплатни курсове за желаещи да работят при тях и видиш ли - нямало достатъчно кадърни кандидати... След презентацията му, половината народ се скупчи около него в дъното на залата и обсъждаха някакви работи, което провали следващата презентация - доста некрасиво, бих казал.

Но както и да е - разни хора, разни идеали.. В негова чест, специално отидохме до плажа, за да направим фотосесия, рекламираща продукти на майкрософт.

На тази конференция няма първа, втора или трета награда - дават се грамоти за много добро и отлично представяне. Аз и Хаджийски получихме грамоти за отлично представяне, което ни осигури отлични оценки при кандидатсване в пловдивския, русенския и габровския университет.

Следващата сутрин, вместо да пътувам към София с останалите НПМГ-ейци, хванах автобуса за...
Силистра
Пътуването до Силистра се оказа приятно, с изключението, че пристигнах на варненската автогара в 10:10, а до Силистра имаше автобус в 10:00. Преглътнах този факт и се помотахме с майка ми из района на автогарата до 12:30. Всъщност, мотането даде своят резултат - в някакво магазинче засякох кока-кола чери, вафла „MOTO“ с череша и 7 days max с ванилия - три продукта, които не бях опитвал. Общо взето, никое от тези неща не беше кой знае какво, но поне опитах прословутата кока-кола череша :). В автобуса към Силистра се заговорих с момичето до мен (по-скоро, то се заговори с мен), разцъквах и supertux, така че пътуването мина неусетно. След това се настаних в хотела. Първоначално щях да съм с Чавдар и Любо от 10 клас, но Гената (Васко от 11 клас) предложи да се разменим с него и в крайна сметка бях с Дани и Сашо от 11 клас. Така и сформирахме най-технологичната стая в стаята с нашите 3 лаптопа. Интересното в този хотел беше, че стаите бяха с три легла, като едно от тях беше над другите и се стигаше до него със стълбичка. Иначе, стаята, макар и тясна, беше много хубава. Имахме си LCD телевизор, хубава баня, климатик и Интернет. Какво повече му трябва на човек :). След като похапнахме във „веселото кебапче“ се запътихме към откриването на олимпиадата. Доста се зарадвах да видя разни познати - кой от олимпиада по физика, кой от олимпиадата по астрономия.. След приключването на церемонията по откриването, всички освен 9 и 10 клас бяхме свободни - те трябваше да идат на наблюдателен кръг, който за втора година се провежда експериментално.

Следващата сутрин станахме рано, за да закусим и участваме в теоретичния кръг. Тук е мястото и да отбележа, че организацията беше добра - за всяко мероприятие бе осигурен транспорт с автобусчета, с изключение на награждаването, всички останали мероприятия вървяха по план. Но да се върнем към задачките. Не бяха лесни, но не бяха и трудни. Аз лично не съм много доволен от представянето си в теоретичния кръг, но не съм и твърде разочарован. Както винаги, в задачите беше включен и приказният елемент, който прави олимпиадата по астрономия толкова уникална и различна от останалите олимпиади. Една от задачите беше свързана с проблемите, коисо са срещали астрономите, когато са се опиитали да се убедят, че Слънчевата система е хелиоцентрична, а не геоцентрична. Втората задача беше малко скучна - чисто изчислителна, а последната разглеждаше орбитата на космическа станция, която каца на Луната. Съвсем скоро ще можете да се запознаете с подробните условия на задачите в сайта на олимпиадата. След теоретичния кръг обядвахме и отидохме на разходка с корабче по река Дунав.

Последва посещение на археологическия музей, в който най-голямата атракция за нас бе слънчевия часовник (разбира се), а след него - крепостта в Силистра.

След толкоз емоции през деня, вечерта така и не ни се спеше.. Разцъкахме „картоф“ (да, аз бях идиотът, който си носеше волейболна топка) и когато вече стана прекалено тъмно, за да виждаш топката, се събрахме по стаите. В нашата се играеше на „Черни и червени“ или иначе казано - малка мафия. Когато и това ни омръзна, започнахме да си лафим и изпоналягахме. На следващия ден отново трябваше да сме ранобудни, за да уважим и практическия кръг. Сметнах, че е по-добре да се наспя, от колкото да се нахраня и скипнах закуската. На практическия кръг се падна готина задача - бяха дадени спектрите на излъчване на една спектрално двойна звезда, като спектрите бяха представени във вид на графика интете в зависимост от дължина на вълната. Данните бяха малко и неточни, но се получи читава графика, чрез която успях и да отговоря на въпросите.  Много от отборите си отидоха след практическия кръг - транспортът до Силистра не е от най-удобните. Само ние и групата на Димитровград и Хасково си позволихме да останем още една вечер, за да можем да присъстваме на награждаването и да пътуваме по-спокойно. А самото награждаване се забави с около час, защото е имало хора с равен брой точки при 7 и 8 клас, което е наложило и арбитраж. Заради това закъснение и варненската група изпусна награждаването, но уви.. За жалост, от 10те участника на НПМГ, само Чавдар успя да се добере до медал - бронзов.

 Аз, пък бях на крачка от 3тото място и бях награден с приза „лауреат на олимпиадата по астрономия“ адски приятно впечатление ми направиха овациите и бурните аплодисменти от залата - накараха ме да се почувствам доста щастлив, въпреки съжалението, че не успях и аз да взема медал. Последната вечер в Силистра отново се превърна във лаф и игри, Никола ни изнесе презентация за олимпиадата в Китай, а аз заспа, защото трябваше да се става рано сутрин на следващия ден. Пътувахме споконо и пристихнахме по обед в София, като си поспах хубаво, че да наваксам недоспиването, натрупано от двете състезания. Ето защо и толкова закъснявам с тази публикация, между другото. Време е да лягам, че пак пиша яко глупости. Не завиждам на никого, който е решил да чете това :D :D :D

П.П. Очаквайте още снимки ;)