Ще си позволя да публикувам едно есе, което писах миналата година. То се изискваше, когато кандидатствах за „1000 стипендии“ и темата бе една от около двайсетте, по които можехме да пишем:
Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял
Еврика! Всеки учен, неведнъж в живота си е възкликвал по този начин. Причината е проста - учените се занимават с проблеми. Понякога решението е пред тях, но те просто не го виждат, а понякога е прилежно скрито зад купчина ненужни неща. Във всеки случай, обаче, намирането на решение на даден проблем е несравнимо удоволстие. В много случаи учените не знаят какво търсят. Науката е един огромен пъзел. И то пъзел с много малки парченца. Хората от хилядолетия се занимават с наука и все още една огромна част от природните закони не са разкрити. На човечеството му предстоят велики открития, които ще звучат налудничаво, нереално, дори приказно.
Науката не е лесна работа. Занимавайки се с нея, понякога не знаеш какво очакваш. Търсиш едно, а пък откриваш друго - това е обичайно за учените. По този начин са били открити пеницилина, микровълновата фурна, реликтовото излъчване.
Докато Александър Флеминг изследвал бактерии, се оказало че върху една от пробите се е образувал мухъл. Всеки нормален човек би се погнусил и би изхвърлил мухъла. Обаче откривателите не са нормални хора. Те понякога вършат странни за обикновените хора неща. Флеминг започнал да изследва този мухъл и открил антибактериалното му действие.
Работейки над свой радар, инженерът Пърси Спенсър завелязъл, че шоколадът в джоба му започнал да се топи. Той се сетил, че микровълните могат да бъдат използвани за затоплянето на храни и това дало начало на микровълновите фурни.
Откритието на реликтовото излъчване също е много интересно. Въпросното лъчение е било предсказано теоретично и хората са се опитвали да го открият и експериментално. През 1965 година Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън конструирали радиоапарат, чиято цел била комуникация със сателити. Очаквали този апарат да е изключително точен, но на практика се оказало, че апаратът отчитал непредвиден сигнал. Оказало се, че те открили реликтовото лъчение.
Логично е след тези примери да се запитаме: Не е ли по-скоро случайността основният виновник за тези открития? Уви, много малко са примерите в науката, при които теорията предхожда експеримента. Много по-често от един експеримент или наблюдение, получаваме неочаквани резултати. Да, наистина в голям брой от случаите, късметът изиграва голяма роля. Но дори и така е нужно да има някой, който да види необичайното и да го изследва - точно заради интересът към неочакваните резултати са направени гореспоменатите открития.
Науката е като игра на лего. Хората изграждат научни дисциплини, теории и хипотези, търсейки различни „частички“, предлагани им от природата. Като малък, много обичах да играя с лего. Имах цяла кофа, пълна с части. Конструирайки своята играчка, човек вижда нуждата от някоя част. Много често се случва търсейки тази част сред останалите, да намериш друга, по-ценна, която би ти послужила за друга играчка или пък виждаш друг начин да направиш тази. Същото е и с науката - много често се случва човек да види нещо абсолютно ново „на късмет“. Но виждайки това, което друг не би видял - правиш откритие.
Физиката е наука на моделите. Тя се стреми да обобщава случващото се в природата. Интересно е развитието на механиката: Аристотел е смятал, че за да се движи едно тяло е нужно да му действа сила. Това твърдение звучи логично - каруцата се движи само докато конят я дърпа. По-късно, обаче, Нютон обобщил, че има две естествени състояния на телата - покой и праволинейно, равномерно движение. За да бъде изведено дадено тяло от някое от тези състояния, трябва да му бъде приложена сила. Това означава. че за да се движи едно тяло, не е нужно върху него да действа сила. Може би твърденията на Нютон са звучели странно тогавашните хора, както звучи и следващото „надграждане“ на механиката - теорията на относителността на Айнщайн. За всяка една от тези стъпки е била нужна и изключителна смелост смелост, и проницателен ум. Всеки ден хората имат съприкосновение с механиката и всякакво ново твърдение относно тази материя често е посрещано негативно. Наистина е трудно човек да се абстрахира от общоприетото мнение и да погледне нещата под друг ъгъл. Затова и откривателите са толкова велики - защото са посмяли да се усъмнят очевидното и да погледнат отвъд него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар