Какво ми направи впечатление - този локомотив потегляше по-меко от електрическите! Или в най-най-лошия случай, еднакво меко с електрическите. Това изключително много ме впечатли. Явно или парният локомотив е добре поддържан, или електрическите - зле. Каквато и да е причината, бях приятно изненадан от локомотива. Влакът се състоеше от около 6 вагона (не съм ги броил), стандартните за БДЖ - с типичния аромат на спарен въздух, в някои участъци - с примес на амоняк. Иначе влакът бе пълен - имаше и правостоящи, но не беше претъпкан. Пътуването и в двете посоки ни се стори много кратко - покрай приказките и зяпането навън, времето отлетя. При едночасовия си престой, позяпахме, послушахме и се поснимахме пред величествената машина, посетихме една порутена постройка и отидохме на една полянка да играем белот. Та така, много ми допадна това преживяване и изказвам искрени благодарности на Ели, Фани и Сашка, че бяха чудесна компания!
Снимки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар