Ще си позволя да публикувам едно есе, което писах миналата година. То се изискваше, когато кандидатствах за „1000 стипендии“ и темата бе една от около двайсетте, по които можехме да пишем:
Откритието се състои в това, виждайки нещо, което всеки е видял, да си помислиш онова, което никой не си е помислял
Еврика! Всеки учен, неведнъж в живота си е възкликвал по този начин. Причината е проста - учените се занимават с проблеми. Понякога решението е пред тях, но те просто не го виждат, а понякога е прилежно скрито зад купчина ненужни неща. Във всеки случай, обаче, намирането на решение на даден проблем е несравнимо удоволстие. В много случаи учените не знаят какво търсят. Науката е един огромен пъзел. И то пъзел с много малки парченца. Хората от хилядолетия се занимават с наука и все още една огромна част от природните закони не са разкрити. На човечеството му предстоят велики открития, които ще звучат налудничаво, нереално, дори приказно.
Науката не е лесна работа. Занимавайки се с нея, понякога не знаеш какво очакваш. Търсиш едно, а пък откриваш друго - това е обичайно за учените. По този начин са били открити пеницилина, микровълновата фурна, реликтовото излъчване.
Докато Александър Флеминг изследвал бактерии, се оказало че върху една от пробите се е образувал мухъл. Всеки нормален човек би се погнусил и би изхвърлил мухъла. Обаче откривателите не са нормални хора. Те понякога вършат странни за обикновените хора неща. Флеминг започнал да изследва този мухъл и открил антибактериалното му действие.
Работейки над свой радар, инженерът Пърси Спенсър завелязъл, че шоколадът в джоба му започнал да се топи. Той се сетил, че микровълните могат да бъдат използвани за затоплянето на храни и това дало начало на микровълновите фурни.
Откритието на реликтовото излъчване също е много интересно. Въпросното лъчение е било предсказано теоретично и хората са се опитвали да го открият и експериментално. През 1965 година Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън конструирали радиоапарат, чиято цел била комуникация със сателити. Очаквали този апарат да е изключително точен, но на практика се оказало, че апаратът отчитал непредвиден сигнал. Оказало се, че те открили реликтовото лъчение.
Логично е след тези примери да се запитаме: Не е ли по-скоро случайността основният виновник за тези открития? Уви, много малко са примерите в науката, при които теорията предхожда експеримента. Много по-често от един експеримент или наблюдение, получаваме неочаквани резултати. Да, наистина в голям брой от случаите, късметът изиграва голяма роля. Но дори и така е нужно да има някой, който да види необичайното и да го изследва - точно заради интересът към неочакваните резултати са направени гореспоменатите открития.
Науката е като игра на лего. Хората изграждат научни дисциплини, теории и хипотези, търсейки различни „частички“, предлагани им от природата. Като малък, много обичах да играя с лего. Имах цяла кофа, пълна с части. Конструирайки своята играчка, човек вижда нуждата от някоя част. Много често се случва търсейки тази част сред останалите, да намериш друга, по-ценна, която би ти послужила за друга играчка или пък виждаш друг начин да направиш тази. Същото е и с науката - много често се случва човек да види нещо абсолютно ново „на късмет“. Но виждайки това, което друг не би видял - правиш откритие.
Физиката е наука на моделите. Тя се стреми да обобщава случващото се в природата. Интересно е развитието на механиката: Аристотел е смятал, че за да се движи едно тяло е нужно да му действа сила. Това твърдение звучи логично - каруцата се движи само докато конят я дърпа. По-късно, обаче, Нютон обобщил, че има две естествени състояния на телата - покой и праволинейно, равномерно движение. За да бъде изведено дадено тяло от някое от тези състояния, трябва да му бъде приложена сила. Това означава. че за да се движи едно тяло, не е нужно върху него да действа сила. Може би твърденията на Нютон са звучели странно тогавашните хора, както звучи и следващото „надграждане“ на механиката - теорията на относителността на Айнщайн. За всяка една от тези стъпки е била нужна и изключителна смелост смелост, и проницателен ум. Всеки ден хората имат съприкосновение с механиката и всякакво ново твърдение относно тази материя често е посрещано негативно. Наистина е трудно човек да се абстрахира от общоприетото мнение и да погледне нещата под друг ъгъл. Затова и откривателите са толкова велики - защото са посмяли да се усъмнят очевидното и да погледнат отвъд него.
събота, април 24, 2010
сряда, април 14, 2010
УчИМИ+Олимиада по астрономия - резултати
Върнах се от двете мероприятия и се чувствам длъжен да докладвам накратко какво се случи:
Албена
От 6 до 9 април в Албена се състоя Ученическата секция към пролетната конференция на математиците. Е, личеше си, че не сме посетили морския курорт през активния сезон - почти нищо не работеше, навсякъде бе пусто и тихо. Само ние, участниците в конференцията, и едни германски пенсионери нарушавахме идилията. Бяхме заедно с Хаджийски - мой съученик и съавтор на проекта „Астрономия“, с който участвахме, майка ми като наш научен ръководител и групата от НПМГ, която включваше математици и информатици. Надпреварващите се проекти при информатиката и ИТ бяха разпределени в две сесии - докладване и постер-сесия. Така и не разбрахме по какви критерии са разпределили проектите в тези сесии, тъй като във всяка от тях имаше по-силни и по-слаби проекти. Ние бяхме при „докладчиците“ и през втория ден от конференцията (и същевременно с това, първият състезателен ден) си представихме проекта на голям екран, пред цялата публика в залата.
Презентацията ни мина добре, а това, което ми направи впечатление бяха хората, които идваха през почивката да ни поздравят за хубавия проект. Бяхме едновременно учудени и радостни от факта, тъй като не смятаме, че сме направили нещо кой знае колко велико и ето защо такива коментари ни радват. След като минаха всички докладчици се проведе и първата постер сесия, която бе последвана от още една постер сесия на следващия ден. Една личност ни остави особено впечатление - Светлин Наков. Не са много хората, които имат такова високо мнение за себе си и това да струи от тях по такъв начин. Разбрахме, че той е печелил едва ли не стотици олимпиади и състезания, обяснено ни бе колко велика е фирмата Terelik, в която работи, как едва ли не тя е сред най-успешните фирми в световен мащаб, как правели безплатни курсове за желаещи да работят при тях и видиш ли - нямало достатъчно кадърни кандидати... След презентацията му, половината народ се скупчи около него в дъното на залата и обсъждаха някакви работи, което провали следващата презентация - доста некрасиво, бих казал.
Презентацията ни мина добре, а това, което ми направи впечатление бяха хората, които идваха през почивката да ни поздравят за хубавия проект. Бяхме едновременно учудени и радостни от факта, тъй като не смятаме, че сме направили нещо кой знае колко велико и ето защо такива коментари ни радват. След като минаха всички докладчици се проведе и първата постер сесия, която бе последвана от още една постер сесия на следващия ден. Една личност ни остави особено впечатление - Светлин Наков. Не са много хората, които имат такова високо мнение за себе си и това да струи от тях по такъв начин. Разбрахме, че той е печелил едва ли не стотици олимпиади и състезания, обяснено ни бе колко велика е фирмата Terelik, в която работи, как едва ли не тя е сред най-успешните фирми в световен мащаб, как правели безплатни курсове за желаещи да работят при тях и видиш ли - нямало достатъчно кадърни кандидати... След презентацията му, половината народ се скупчи около него в дъното на залата и обсъждаха някакви работи, което провали следващата презентация - доста некрасиво, бих казал.
Но както и да е - разни хора, разни идеали.. В негова чест, специално отидохме до плажа, за да направим фотосесия, рекламираща продукти на майкрософт.
На тази конференция няма първа, втора или трета награда - дават се грамоти за много добро и отлично представяне. Аз и Хаджийски получихме грамоти за отлично представяне, което ни осигури отлични оценки при кандидатсване в пловдивския, русенския и габровския университет.
Следващата сутрин, вместо да пътувам към София с останалите НПМГ-ейци, хванах автобуса за...
Силистра
Пътуването до Силистра се оказа приятно, с изключението, че пристигнах на варненската автогара в 10:10, а до Силистра имаше автобус в 10:00. Преглътнах този факт и се помотахме с майка ми из района на автогарата до 12:30. Всъщност, мотането даде своят резултат - в някакво магазинче засякох кока-кола чери, вафла „MOTO“ с череша и 7 days max с ванилия - три продукта, които не бях опитвал. Общо взето, никое от тези неща не беше кой знае какво, но поне опитах прословутата кока-кола череша :). В автобуса към Силистра се заговорих с момичето до мен (по-скоро, то се заговори с мен), разцъквах и supertux, така че пътуването мина неусетно. След това се настаних в хотела. Първоначално щях да съм с Чавдар и Любо от 10 клас, но Гената (Васко от 11 клас) предложи да се разменим с него и в крайна сметка бях с Дани и Сашо от 11 клас. Така и сформирахме най-технологичната стая в стаята с нашите 3 лаптопа. Интересното в този хотел беше, че стаите бяха с три легла, като едно от тях беше над другите и се стигаше до него със стълбичка. Иначе, стаята, макар и тясна, беше много хубава. Имахме си LCD телевизор, хубава баня, климатик и Интернет. Какво повече му трябва на човек :). След като похапнахме във „веселото кебапче“ се запътихме към откриването на олимпиадата. Доста се зарадвах да видя разни познати - кой от олимпиада по физика, кой от олимпиадата по астрономия.. След приключването на церемонията по откриването, всички освен 9 и 10 клас бяхме свободни - те трябваше да идат на наблюдателен кръг, който за втора година се провежда експериментално.
След толкоз емоции през деня, вечерта така и не ни се спеше.. Разцъкахме „картоф“ (да, аз бях идиотът, който си носеше волейболна топка) и когато вече стана прекалено тъмно, за да виждаш топката, се събрахме по стаите. В нашата се играеше на „Черни и червени“ или иначе казано - малка мафия. Когато и това ни омръзна, започнахме да си лафим и изпоналягахме. На следващия ден отново трябваше да сме ранобудни, за да уважим и практическия кръг. Сметнах, че е по-добре да се наспя, от колкото да се нахраня и скипнах закуската. На практическия кръг се падна готина задача - бяха дадени спектрите на излъчване на една спектрално двойна звезда, като спектрите бяха представени във вид на графика интете в зависимост от дължина на вълната. Данните бяха малко и неточни, но се получи читава графика, чрез която успях и да отговоря на въпросите. Много от отборите си отидоха след практическия кръг - транспортът до Силистра не е от най-удобните. Само ние и групата на Димитровград и Хасково си позволихме да останем още една вечер, за да можем да присъстваме на награждаването и да пътуваме по-спокойно. А самото награждаване се забави с около час, защото е имало хора с равен брой точки при 7 и 8 клас, което е наложило и арбитраж. Заради това закъснение и варненската група изпусна награждаването, но уви.. За жалост, от 10те участника на НПМГ, само Чавдар успя да се добере до медал - бронзов.
Аз, пък бях на крачка от 3тото място и бях награден с приза „лауреат на олимпиадата по астрономия“ адски приятно впечатление ми направиха овациите и бурните аплодисменти от залата - накараха ме да се почувствам доста щастлив, въпреки съжалението, че не успях и аз да взема медал. Последната вечер в Силистра отново се превърна във лаф и игри, Никола ни изнесе презентация за олимпиадата в Китай, а аз заспа, защото трябваше да се става рано сутрин на следващия ден. Пътувахме споконо и пристихнахме по обед в София, като си поспах хубаво, че да наваксам недоспиването, натрупано от двете състезания. Ето защо и толкова закъснявам с тази публикация, между другото. Време е да лягам, че пак пиша яко глупости. Не завиждам на никого, който е решил да чете това :D :D :D
П.П. Очаквайте още снимки ;)
На тази конференция няма първа, втора или трета награда - дават се грамоти за много добро и отлично представяне. Аз и Хаджийски получихме грамоти за отлично представяне, което ни осигури отлични оценки при кандидатсване в пловдивския, русенския и габровския университет.
Следващата сутрин, вместо да пътувам към София с останалите НПМГ-ейци, хванах автобуса за...
Силистра
Пътуването до Силистра се оказа приятно, с изключението, че пристигнах на варненската автогара в 10:10, а до Силистра имаше автобус в 10:00. Преглътнах този факт и се помотахме с майка ми из района на автогарата до 12:30. Всъщност, мотането даде своят резултат - в някакво магазинче засякох кока-кола чери, вафла „MOTO“ с череша и 7 days max с ванилия - три продукта, които не бях опитвал. Общо взето, никое от тези неща не беше кой знае какво, но поне опитах прословутата кока-кола череша :). В автобуса към Силистра се заговорих с момичето до мен (по-скоро, то се заговори с мен), разцъквах и supertux, така че пътуването мина неусетно. След това се настаних в хотела. Първоначално щях да съм с Чавдар и Любо от 10 клас, но Гената (Васко от 11 клас) предложи да се разменим с него и в крайна сметка бях с Дани и Сашо от 11 клас. Така и сформирахме най-технологичната стая в стаята с нашите 3 лаптопа. Интересното в този хотел беше, че стаите бяха с три легла, като едно от тях беше над другите и се стигаше до него със стълбичка. Иначе, стаята, макар и тясна, беше много хубава. Имахме си LCD телевизор, хубава баня, климатик и Интернет. Какво повече му трябва на човек :). След като похапнахме във „веселото кебапче“ се запътихме към откриването на олимпиадата. Доста се зарадвах да видя разни познати - кой от олимпиада по физика, кой от олимпиадата по астрономия.. След приключването на церемонията по откриването, всички освен 9 и 10 клас бяхме свободни - те трябваше да идат на наблюдателен кръг, който за втора година се провежда експериментално.
Следващата сутрин станахме рано, за да закусим и участваме в теоретичния кръг. Тук е мястото и да отбележа, че организацията беше добра - за всяко мероприятие бе осигурен транспорт с автобусчета, с изключение на награждаването, всички останали мероприятия вървяха по план. Но да се върнем към задачките. Не бяха лесни, но не бяха и трудни. Аз лично не съм много доволен от представянето си в теоретичния кръг, но не съм и твърде разочарован. Както винаги, в задачите беше включен и приказният елемент, който прави олимпиадата по астрономия толкова уникална и различна от останалите олимпиади. Една от задачите беше свързана с проблемите, коисо са срещали астрономите, когато са се опиитали да се убедят, че Слънчевата система е хелиоцентрична, а не геоцентрична. Втората задача беше малко скучна - чисто изчислителна, а последната разглеждаше орбитата на космическа станция, която каца на Луната. Съвсем скоро ще можете да се запознаете с подробните условия на задачите в сайта на олимпиадата. След теоретичния кръг обядвахме и отидохме на разходка с корабче по река Дунав.
Последва посещение на археологическия музей, в който най-голямата атракция за нас бе слънчевия часовник (разбира се), а след него - крепостта в Силистра.
След толкоз емоции през деня, вечерта така и не ни се спеше.. Разцъкахме „картоф“ (да, аз бях идиотът, който си носеше волейболна топка) и когато вече стана прекалено тъмно, за да виждаш топката, се събрахме по стаите. В нашата се играеше на „Черни и червени“ или иначе казано - малка мафия. Когато и това ни омръзна, започнахме да си лафим и изпоналягахме. На следващия ден отново трябваше да сме ранобудни, за да уважим и практическия кръг. Сметнах, че е по-добре да се наспя, от колкото да се нахраня и скипнах закуската. На практическия кръг се падна готина задача - бяха дадени спектрите на излъчване на една спектрално двойна звезда, като спектрите бяха представени във вид на графика интете в зависимост от дължина на вълната. Данните бяха малко и неточни, но се получи читава графика, чрез която успях и да отговоря на въпросите. Много от отборите си отидоха след практическия кръг - транспортът до Силистра не е от най-удобните. Само ние и групата на Димитровград и Хасково си позволихме да останем още една вечер, за да можем да присъстваме на награждаването и да пътуваме по-спокойно. А самото награждаване се забави с около час, защото е имало хора с равен брой точки при 7 и 8 клас, което е наложило и арбитраж. Заради това закъснение и варненската група изпусна награждаването, но уви.. За жалост, от 10те участника на НПМГ, само Чавдар успя да се добере до медал - бронзов.
П.П. Очаквайте още снимки ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)