IYPT

Може би някои се чудят дали си бях зарязал блога?

Не. Подготвях се за Националният турнир на младите физици, а след това и участвах в него. Но всъщност, какъв е този турнир?

Състезанието е отборно и е върху предварително обявени задачи. Това състезание се явява и като подборен кръг за същото състезение, но в международен мащаб - IYPT (International young physicists' tournament). Задачите на международния турнир са същите. Отборите се подготвят предварително върху проблемите теоретично и експериментално. По време на състезанието, всеки отбор заема различни роли във физичните битки - докладчик, опонент и рецензент. По време на една физична битка, всеки от отборите минава по веднъж през всяка от трите роли: Докладчик, опонент и рецензент. Как протича едно представяне нз задача?

1. Опонентът предизвиква докладчика по проблем, който избере. Докладчикът може да приеме или да откаже, като има правото на два ненаказани отказа за целия турнир. При отказ, опонентът предизвиква на друга задача. Когато докладчикът приеме, има 5 минути да се подготви и един човек от отбора изнася 12 минутна презентация на проблема.
2. След тази презентация, един човек от опонентите задава уточняващи въпроси, а след това следва и дискусия.
3. Накрая, представите на отбора на рецензентите оценява преимуществата и недостатъците на докладчика и рецензента, като оценява и качеството на протеклата дискусия.
4. По време на представянето, само по един човек от отбор участва активно. Останалите могат да му помагат в моментите, в които той не говори или да му подават бележки, докато се води дискусията.
5. След всичко това, идва ред на журито. То задава въпроси основно на докладчика, но може да задава и въпроси на опонента и рецензента. След дискусията, журито оценява всеки от участниците с оценки от 1 до 10. Както споменах по-горе, във всяка „физична битка“, всеки отбор минава по веднъж през всяка роля. Оценките от отделните роли се умножават по съответния им коефициент и се събират. В Шумен, през първия ден битките бяха в две зали, като във всяка от тях се проведоха две физични битки.

През първата битка бяхме заедно с отборите на Казанлък и Русе, а във втората - с Казанлък и Троян. Двата пъти, в които бяхме докладчици, опонент ни беше Казанлък - мисля, че всеки който е запознат със състезанията по физика знае колко добра е казанлъшката школа, така че те не бяха лесен опонент :). През първата битка ни предизвикаха на задачата „Електромагнитно оръдие“. През втората, отказахме задачите „пластмасова мрежа“ и „лепкава вода“, с което изчерпахме правото си на ненаказани откази на задачи. Надявахме се да „уцелят“ някоя от двете ни силни решения - „Магнитна пружина“ и „Течен светлинен водач“. За наше съжаление ни предизвикаха на „Ярка картина“, която ни беше от средно добрите. Приехме и аз докладвах. С изключение на една малка грешка в презентацията, журито хареса решението на задачата и получихме добри оценки. В крайна сметка, след първия състезателен ден, се класирахме на трето място и влязохме във финала. Преди нас бяха Казанлък и Шумен. Финалът представляваше отново физична битка, с разликата, че предишния ден при обявяване на резултатите, всеки от отборите беше обявил коя задача ще докладва. На финала, аз бях рецензент на Шумен и докладчик на задачата „Течен светлинен водач“. Момчил от нашия отбор бе опонент на Казанлък, които представяха задачата „Лед“. Финалът беше много оспорван и доста зрелищен - например, при мойто представяне (което беше последно в битката), дискусията с журито се проточи докъм 45 минути. Питаха ме какво ли не, като смятам, че отговаях адекватно, което си пролича и от оценките - имахме 2 или 3 деветки - това беше може би, най-високо оцененото решение по време на турнира. До последно не се знаеше кои са победителите. В крайна сметка, успяхме да победим Шуменския отбор с 1,5 точки преднина, а Казанлък бяха също много плътно зад нас. Ако трябва да бъдем честни, моето мнение е, че колегите от Казанлък заслужаваха да са на второ място (дори и нямаше да бъде чудно, ако бяха класирани първи). Уви, когато класирането зависи от жури, се случват и такива неща, пък и в такъв тип турнири играят много фактори в определяне на оценката.

В крайна сметка, националният отбор се състои от:

• Мен
• Момчил Найденов (от първа английска гимназия)
• Аслихан Шенол (от Шумен)
• Йоана Йорданова (от Шумен)
• Елена Чачкарова (от Казанлък)

Стискайте ни палци във Виена :)

// задачите, върху които се проведе турнира

//Съжалявам, че пиша толкова късно (върнахме се в Неделя), но липсата на сън тези дни ми се отрази по не особено добър начин и чак сега насмогнах да драсна няколко реда относно състезанието :)

Първи впечатления от Ununtu 10.04 beta1 - netbook remix

И така, след като драснах задължителната hello статия, нека напиша и нещо смислено.

Както знаете, имам си едно бижу - моето eee pc 701. Много си го обичам и както се случва със всяка моя вещ - какво ли не е преживяло. Е, сега преживява първата бета на поредния рилийз на убунту - 10.04 lucid lynx. Досега бях с предишната версия на същата операционна система - 9.10, но се оказа, че съ си препълнил иначе малкото хард дискче с ненужни пакети и сметнах, че би било по-добре направо да скокна към Риса.

Всъщност, какво значат тези 9.10, 10.04 и така нататък?
Много е просто - първото число представлява годината, а второто-месеца на „излизане“ на операционната система. На всеки 6 месеца излиза нова версия - април и октомври. Така, 10.04 означава, че тази операционна система ще се публикува през април 2010, а 9.10 означава, че е била публикувана през октомври 2009. Cool, huh? Освен номерче, всяка версия на ubuntu си има и кодово название - lucid lynx, karmic koala, hardy heron и така нататък. На всеки две години, през април излиза т.нар. LTS (long-term support) версия, която се поддържа с ъпдейти в продължение на 5 години. Също така, LTS версиите са по-стабилни, изобщо - те се стремят да привлекат хора, които искат да си сложат операционната версия и да забравят, че трябва да я преинсталират.
Убунту съществува под няколко форми - ubuntu desktop, server, netbook remix, kubuntu, kubuntu netbook remix, xubuntu и така нататък. Няма да задълбавам в подробности. Аз ползвам ubuntu netbook remix. Приятен е за ползване, вместо desktop има едно меню, от което стартирам програми и някои папки, а горе имам един панел, който е аналог на taskbar-а в Windows. Тази версия на ubuntu е направена специално за нетбуци.

И след гореизписаните глупости, по същетво:
Първи впечатления:

1. Преди всичко останало: лилаво (да, аз също се изцъклих..) - За първи път ubuntu променят стила си и жълто-кафявата гама. Колкото и стряскащо да звучи на пръв поглед, се оказа, че лилавото е доста сполучиво. Хареса ми като цяло (с изключението, че по време на буутване, този тъмнолилав фон ме кара да се чувствам така, сякаш монитора ми не е наред с цветовете)
2. Време за буутване: Доста е намалено - с моята маломощна машинка успявам да имам зареден netbook-launcher за 41-42 секунди (преди чаках 1:10-1:15). След още 4-5 секунди имам и интернет. Браузерът ми google chrome се отваря почти мигновено. Тези времена ме устройват отвсякъде
3. Някои бъгове от 9.10 са си останали:
1. Хард диска твърди, че е съсипан (а не е)
2. Батерията твърди, че е съсипана (а не е) - по принцип, батериите трябва да казват какъв им е капацитета и какъв им е бил капациета, когато са били нови. Така можем да разберем колко амортизирана е батерията. Обаче, мойто eee директно казва на колко % е батерията от капацитета си. Т.е. казва 100, вместо да каже 5400 (колкото е и капацитета на батерията). Убунту дели 100 на 5400 и получава 1,9% (говоря наизуст) и твърди, че батерията е съсипана
   Тези два бъга са по-скоро досадни и могат да се разкарат, като просто кажа на убунту да си трае. Но поне втория бъг е доста лесен за оправне и ме дразни, че още го има..
4. Някои бъгове са премахнати:
1. Вече лаптопа ми заспива и се събужда без проблеми! Направо съм на седмото небе!
5. Интерфейс
1. Добавили са две нови теми, които изглеждат много хубаво
2. Сложили са бутоните close/minimize/maximize отляво - още не мога да свикна
3. Горният панел не може да се редактира засега - казват, че това било, за да може да се ползва и обикновена gnome сесия. Това малко ме дразни - бих искал да си преподредя панела и да добавя/премахна някои неща
4. Включили са някаквa netbook 2D сесия - още по-украсено меню, два редактируеми(!) панела. Допада ми, но засега си буутвам в обикновената нетбук сесия.

Засега за това се сещам. До края на април има още доста време, така че очаквам да се получи страхотна ОС дотогава :)

Ето и няколко снимчици (щракнете за цял екран): 

И ти ли бе, Калояне

И аз, и аз. В съвременният свят е модерно да имаш блог. Пробвах да блогвам в сайта на класа - някак не върви. Пробвах да блогвам във фейсбук - не ме кефи. Най-сетне успях да си възобновя контрола над домейна kvgkvg.blogspot.com (бях си забра'ил паролата) и реших да дерзая. Стискайте палци да ме мързи да пиша, защото пиша глупости!